top of page
Perché il judo?
Il judo è un'arte marziale e un sistema di educazione fisica. Creato in Giappone dal professor Jigoro Kano, si basa sulle tecniche del jujutsu, rendendole più sicure per il corpo e sottoponendole al principio dell'uso più efficiente della forza fisica e mentale.
Nel 1964, il judo entrò a far parte del programma olimpico e guadagnò rapidamente popolarità. Divenne così uno sport e un'arte marziale allo stesso tempo, il che gli permise di godere dei privilegi dei ministeri dello sport e dei comitati olimpici di ogni paese e, allo stesso tempo, di basarsi sulla saggezza orientale insita nella filosofia e nell'etichetta delle arti marziali.
Il judo è attualmente uno degli sport più popolari in Europa. In Inghilterra, la prestigiosa Università di Cambridge ha un club di judo. Nei Paesi Bassi, il judo è incluso nel curriculum delle scuole secondarie e il primo campione olimpico europeo è stato olandese. In Francia, è il secondo sport più popolare dopo il calcio e conta oltre 800.000 atleti iscritti di tutte le età. In Germania, il judo ha un campionato organizzato come il campionato di calcio. In questo modo, possiamo elencare tutti i paesi d'Europa, inclusa la Repubblica del Kosovo, che ha il suo campione del mondo.
In ogni grande competizione, la competizione è agguerrita, eppure, grazie alla natura e all'organizzazione del judo, qualsiasi paese può trovare un posto tra i migliori. La ragione per cui il judo è così sviluppato e ha trovato posto nelle società dei paesi sviluppati e in via di sviluppo non è solo il suo ingresso nel programma olimpico, ma piuttosto la filosofia e l'etichetta dell'arte marziale e le sue qualità come sistema di educazione fisica che spingono milioni di persone a praticarlo.
Как се практикува джудо?
Като система за физическо възпитание джудото има две основни практики – ката и рандори. Ката се практикува като форма и е система от предварително уточнени движения, помагащи да се усвоят основите на нападение и отбрана.
Освен захватите и хвърлянията практикувани в рандори, ката включва и различни удари с ръце и крака. Ударите присъстват в ката, защото само там всички действия са предварително уточнени от партньорите и всеки знае какво ще прави другият.
Рандори означава свободна практика. Партньорите се разпределят по двойки и се съревновават помежду си като в реално състезание. Те могат да се хвърлят, удържат, да прилагат душене или ключове на ставите, но нямат право на удари и техники, които биха използвали в истинска схватка. Основното условие в рандори е партньорите да внимават да не се наранят и да спазват етикета на джудо, за да извлекат максимална полза от този метод на обучение.
Ако целта е овладяване на техники за атака и отбрана, концентрирането върху правилното изпълнение на техниките е достатъчно. Наред с това рондори е физическо натоварване, което включва всички части на тялото и за разлика от видовете гимнастика движенията в тази практика са целенасочени и се изпълняват с въодушевление.
Ката и рандори са форми освен на физическо, така и на психическо обучение, но от двете по-ефективната е рандори. В рандори човек трябва да търси и открива слабостите на опонента, да бъде готов да атакува с всичките си налични сили в момента, в който му се отдаде такава възможност, без обаче да нарушава правилата на джудо.
Какви са ползите от джудото?
Практикуването на рандори прави учениците добросъвестни, искрени, внимателни, предпазливи и търпеливи. Същевременно ги учи да оценяват ситуацията, бързо да вземат решения и да действат незабавно независимо дали става въпрос за атака или защита. В рандори няма място за колебание.
По време на рандори човек никога не знае каква техника ще приложи опонентът, така че трябва непрекъснато да е нащрек. Тази бдителност се превръща в втора природа на практикуващия. Човек става уравновесен и добива увереност в способностите си, защото осъзнава, че може да се справи във всяка ситуация.
Вниманието, наблюдението и въображението се засилват а възможностите за обмисляне и преценка се разширяват по естествен начин. Всичко това може да бъде полезно освен в залата, така и в ежедневният живот. Да се практикува рандори означава да се изследват комплексните психо-физически връзки между противниците. От това изследване могат да се извлекат стотици ценни уроци.
В рандори ние се учим да прилагаме принципа на максималната ефективност дори когато сме в състояние лесно да надвием противника със сила. Наистина много по-впечатляващо е да победиш опонента с правилно изпълнена техника отколкото с груба физическа сила. Този урок е не по-малко приложим в ежедневния живот. Учениците осъзнават, че убеждаването, подкрепено от здрава логика е по-ефикасно от принудата.
Друг принцип на рандори е да се прилага само необходимото количество сила. Никога прекалено много или пък твърде малко. Всички ние познаваме хора, които не са успели да осъществят това, което са си поставили за цел да направят, защото не са преценили правилно необходимите за целта усилия. В едната крайност са тези, които не успяват да стигнат до набелязаната точка, а в другата – онези които не знаят кога да спрат. Това са само няколко примера за ползите, които рандори може да донесе при интелектуално обучение на младите умове.
sensei Svilen Skerlev
È co-fondatore e preside dello Shun Dojo , istruttore di judo presso l'Accademia Nazionale dello Sport, 4° dan Kodokan judo, più volte campione bulgaro di judo e sambo, medagliato in Coppa del Mondo ed Europa, specialista specializzato in Giappone.
"Lo sport, e il judo in particolare, non sono solo un elemento educativo indispensabile nel sistema scolastico, ma anche importanti per il benessere della nazione. Vi darò tre degli innumerevoli esempi di come questo avvenga nella palestra di judo."
1. Lavoro e perseveranza
I bambini imparano presto che nessuno può sostituirti quando le cose vanno male. Non puoi copiare, i tuoi genitori non possono aiutarti, un telefono costoso e bei vestiti non bastano. Per andare avanti ed essere rispettati, devi contare su te stesso e lavorare sodo.
2. Tolleranza
Spesso, quando qualcuno avanza e si sente potente, diventa arrogante e inizia a comportarsi male con gli altri. Tuttavia, ben presto qualcuno gli impartisce una buona lezione. Allora, ragazzi e ragazze capiscono che una persona si trova in situazioni diverse e deve comportarsi bene con gli altri, come vorrebbe essere trattata.
3. Responsabilità e condivisione
Essendo diventati membri di squadre che partecipano a competizioni, i giovani adulti capiscono che il successo personale e collettivo dipende da un buon lavoro di squadra e che spesso bisogna ignorare i propri desideri personali.
bottom of page