top of page
Warum Judo?
Judo ist ein Kampfkunst- und Sportsystem. Es wurde in Japan von Professor Jigoro Kano basierend auf Jujutsu-Techniken entwickelt, um sie für den Körper sicherer zu machen und sie dem Prinzip der effizientesten Nutzung geistiger und körperlicher Kraft zu unterwerfen.
1964 wurde Judo in das Programm der Olympischen Spiele aufgenommen und gewann schnell an Popularität. So wurde es gleichzeitig zu einer Sportart und einer Kampfkunst, was ihm die Privilegien der Sportministerien und Olympischen Komitees aller Länder einbrachte und gleichzeitig die östliche Weisheit als Grundlage für die Philosophie und Etikette der Kampfkünste nutzte.
Judo ist derzeit eine der beliebtesten Sportarten in Europa. In England gibt es an der renommierten Universität Cambridge einen Judo-Club. In den Niederlanden ist Judo Teil des Lehrplans der Sekundarstufe, und der erste europäische Olympiasieger war ein Niederländer. In Frankreich ist Judo nach Fußball die zweitbeliebteste Sportart mit über 800.000 registrierten Athleten aller Altersgruppen. In Deutschland gibt es Judo-Meisterschaften, die wie die Fußball-Bundesliga organisiert sind. Somit können wir alle Länder Europas auflisten, einschließlich der Republik Kosovo, die ihren eigenen Weltmeister stellt.
Bei jedem großen Wettkampf herrscht harter Wettkampf, doch dank der Natur und Organisation des Judo kann jedes Land einen Platz unter den Besten erringen. Der Grund für die hohe Entwicklung und den festen Platz in der Gesellschaft sowohl der Industrie- als auch der Entwicklungsländer liegt nicht nur in der Aufnahme ins olympische Programm, sondern vielmehr in der Philosophie und Etikette der Kampfkunst sowie in ihren Qualitäten als System der körperlichen Ertüchtigung, die Millionen von Menschen dazu bewegen, Judo zu praktizieren.
Как се практикува джудо?
Като система за физическо възпитание джудото има две основни практики – ката и рандори. Ката се практикува като форма и е система от предварително уточнени движения, помагащи да се усвоят основите на нападение и отбрана.
Освен захватите и хвърлянията практикувани в рандори, ката включва и различни удари с ръце и крака. Ударите присъстват в ката, защото само там всички действия са предварително уточнени от партньорите и всеки знае какво ще прави другият.
Рандори означава свободна практика. Партньорите се разпределят по двойки и се съревновават помежду си като в реално състезание. Те могат да се хвърлят, удържат, да прилагат душене или ключове на ставите, но нямат право на удари и техники, които биха използвали в истинска схватка. Основното условие в рандори е партньорите да внимават да не се наранят и да спазват етикета на джудо, за да извлекат максимална полза от този метод на обучение.
Ако целта е овладяване на техники за атака и отбрана, концентрирането върху правилното изпълнение на техниките е достатъчно. Наред с това рондори е физическо натоварване, което включва всички части на тялото и за разлика от видовете гимнастика движенията в тази практика са целенасочени и се изпълняват с въодушевление.
Ката и рандори са форми освен на физическо, така и на психическо обучение, но от двете по-ефективната е рандори. В рандори човек трябва да търси и открива слабостите на опонента, да бъде готов да атакува с всичките си налични сили в момента, в който му се отдаде такава възможност, без обаче да нарушава правилата на джудо.
Какви са ползите от джудото?
Практикуването на рандори прави учениците добросъвестни, искрени, внимателни, предпазливи и търпеливи. Същевременно ги учи да оценяват ситуацията, бързо да вземат решения и да действат незабавно независимо дали става въпрос за атака или защита. В рандори няма място за колебание.
По време на рандори човек никога не знае каква техника ще приложи опонентът, така че трябва непрекъснато да е нащрек. Тази бдителност се превръща в втора природа на практикуващия. Човек става уравновесен и добива увереност в способностите си, защото осъзнава, че може да се справи във всяка ситуация.
Вниманието, наблюдението и въображението се засилват а възможностите за обмисляне и преценка се разширяват по естествен начин. Всичко това може да бъде полезно освен в залата, така и в ежедневният живот. Да се практикува рандори означава да се изследват комплексните психо-физически връзки между противниците. От това изследване могат да се извлекат стотици ценни уроци.
В рандори ние се учим да прилагаме принципа на максималната ефективност дори когато сме в състояние лесно да надвием противника със сила. Наистина много по-впечатляващо е да победиш опонента с правилно изпълнена техника отколкото с груба физическа сила. Този урок е не по-малко приложим в ежедневния живот. Учениците осъзнават, че убеждаването, подкрепено от здрава логика е по-ефикасно от принудата.
Друг принцип на рандори е да се прилага само необходимото количество сила. Никога прекалено много или пък твърде малко. Всички ние познаваме хора, които не са успели да осъществят това, което са си поставили за цел да направят, защото не са преценили правилно необходимите за целта усилия. В едната крайност са тези, които не успяват да стигнат до набелязаната точка, а в другата – онези които не знаят кога да спрат. Това са само няколко примера за ползите, които рандори може да донесе при интелектуално обучение на младите умове.
Sensei Svilen Skerlev
Er ist Mitbegründer und Hauptlehrer des Shun Dojo , Judolehrer an der Nationalen Sportakademie, 4. Dan im Kodokan-Judo, mehrfacher bulgarischer Meister im Judo und Sambo, Medaillengewinner bei Welt- und Europameisterschaften und ein auf Japan spezialisierter Spezialist.
„Sport und insbesondere Judo sind nicht nur ein unverzichtbarer Bildungsbaustein im Bildungssystem, sondern auch wichtig für das Wohl der Nation. Ich werde drei der unzähligen Beispiele nennen, wie dies in der Judohalle geschieht.“
1. Arbeit und Ausdauer
Kinder lernen schnell, dass niemand sie ersetzen kann, wenn es schwierig wird. Man kann sie nicht kopieren, die Eltern können einem nicht helfen, ein teures Handy und schöne Kleidung reichen nicht aus. Um voranzukommen und Respekt zu erlangen, muss man sich auf sich selbst verlassen und hart arbeiten.
2. Toleranz
Wenn jemand aufsteigt und sich mächtig fühlt, wird er oft arrogant und beginnt, sich anderen gegenüber schlecht zu benehmen. Doch schon bald erteilt ihm jemand eine Lektion. Dann verstehen Jungen und Mädchen, dass sich jeder Mensch in verschiedenen Situationen gut gegenüber anderen benehmen muss – so, wie er es sich wünscht.
3. Verantwortung und Teilen
Als Mitglieder von Mannschaften, die an Wettbewerben teilnehmen, verstehen junge Erwachsene, dass persönlicher und kollektiver Erfolg von guter Teamarbeit abhängt und dass man dabei oft seine persönlichen Wünsche ignorieren muss.
bottom of page